Александър Томов:

­ Г-н Томов, извинявам се за безпокойството, че ви търся през почивните дни.
­ Ама не мога да говоря, защото съм в момента тука на едно събитие голямо, даже въобще не Ви чувам.
­ А кога ще бъде удобно да Ви се обадя?
­ За какво става дума?
­ Става въпрос за един прекрасен инвестиционен проект край Нови хан.
­ Ами там нищо не е станало, предложил е кметът, отговорено му е, че може да се разглежда, но там се оказа, че има ядрено хранилище. Какъв проект може да стане, когато има ядрено хранилище там?
­ А предварително не се ли е знаело това?
­ Ама то нищо не е правено, то няма реализация на такъв проект. Няма … , нищо няма. Той иска да се прави парк, искал де, човекът го няма, нали. И съветът е искал да се прави голям парк, нещо като Витоша и вероятно като ….Така че, не ми изглежда, аз го казах вече това по телевизията, не ми изглежда много реалистичен този проект. Те държат на него, но как ще стане, не мога да отговоря. Иначе, по принцип, такава идея лансирах, разглеждахме някакво гласуване на съвета, уредих им среща с Митал, разговаряхме с него, пратили са някакво писмо (за намерение) и нищо повече не стана. Това е било преди една година.
­ Е, не е преди една година, преди няколко месеца е.
­ Емии, добре…
­ А в този проект има ли някакво участие Международния съвет на металурзите?
­ Не. Няма, вижте това са някакви фантасмагории, които се пишат всеки ден и понеже никой не проверява факти, се пишат повече, пишете каквото си искате, но общо взето, там няма даже… реализъм не ми се вижда да има.

Коментари